На 29.06.2023 г. беше представена книгата на ген. Стоимен Стоименов „Войната в Украйна. България над всичко“, която бе посрещната с голям интерес в препълнената зала на Клуба на Съюза на българските журналисти в София.

Сред присъстващите бяха професори от различни университети, представители на граждански движения и организации, както и колеги, приятели и съмишлиници на автора.


Прочетен бе и поздравителен адрес от президента Румен Радев.
 
Лазар Мурджев:
През 2018г. „Брод за България“ и Клуб „Сигурност“ представиха книга на ген. Стоимен Стоименов „Политики по сигурността“, която беше посрещната с изключително голям интерес в препълнената зала на Централния военен клуб в София. Този труд, в безукорната си цялост и тематична комплексност, проектира модели, идеи за реформи и нови виждания за промени в системата за национална сигурност... Тогава характеризирахме автора на този „Алманах по сигурност” като визионер в тази сложна материя отбрана и сигурност. Един творец на политики в изключително деликатна, чувствителна и трудна материя, каквато е сигурността на държавата, жизнеността на обществото и благоденствието на нацията. Един отдаден на обществените дела български офицер визира път... и възможности.

За политиките по сигурността и разработките на ген. Стоименов можем да говорим всичко. Но вероятно най-точната характеристика и вярно обобщение за тях ще бъде, че тези политики са сътворени с очи за България, и днес тематично в новия си труд нашият доайен е категоричен в критериите си още със заглавието „България над всичко“. Това са анализи, студии, разработки които читателите на сп. „Сигурност“ разпознават, но съчетани в този скромен формат те се превръщат в един настолен учебник за национално войнско достойнство. Събрани на едно място трудовете на този автор се превръщат в диктатура на съвестта за цялото офицерско съсловие, затънало в натрапената матрица на разединението и обезсмислянето на цялата гилдия, потънала в отживелици, безпътица, конформизъм и самодейщина и по страшното лишена от ценности и достойнство. Изконните национални ценности които възкръсват като сюрреалистична илюзия от работите на ген. Стоименов и плашат новото антибългарско статукво. И най-важното даряват истини и оставят следа за бъдещето. Те са упование на хиляди достойни български войни, че не напразно са отдали животите си в името на отечеството и за честта на пагона, което не е конюнктурно словосъчетание а начин на живот.

Много енергия и завидно упоритост прояви ген. Стоименов в отстояване благородната кауза на „Брод за България“ за национално единение и особено за единение на българското офицерство. Сигурността в нейният най широк смисъл е представата ни за нерушим достъп до възможностите за човешко развитие и се намира в пряка връзка с предотвратяването на всяка причина за несигурност.

Изключително важна е една от тезите на автора, че „несигурността пречи да се гледа на бъдещето с положителни очаквания“. В тази връзка ще припомня съждението на проф. Валери Стефанов толкова актуално днес – „В един крехък свят политиките на сигурността ще стават все по важни, все по значими, ще се нуждаят от все повече умни хора които да ги мислят, да ги конструират и да ги реализират.
Книгата на ген. Стоименов знае, че сигурността не е ефект само на институциите, не е ефект само на оръжията, не е ефект само на най-добре охраняваните граници. Тя знае, че има много други фактори на сигурността и говори за тях.
Днес на дневен ред е инициативата на БРОД и БНСМ от 2019 г. „БРОД за Мир“ и „България зона на мира“, ред е на новото предизвикателство „Войни за Мир“, които инициативи докато ги разбере, обмисли и съгласува правилно политическата ни класа родината ни ще е в драмата на трета национална катастрофа.
В съвременния свят всички ние сме емоционално застрашени обекти, емоционално афектирани обекти и  сме заплаха за сигурността защото сме стресирани. Стресираният човек е непредвидим човек, стресираните общества са непредвидими общества, стресираните светове са непредвидими светове“.  Колко прав се оказа днес Валери.

Тук с преклонение и тъга ще цитирам ген. Тодор Бояджиев, който съм сигурен, че седнал ей там с Коце Чакъров заедно с бате Любо Шопов и бай Любен и под зоркия поглед на дядо Дометиан чакат да му дам думата – „Между книгите на ген. Стоименов  и между моите книги има много общи неща“ – казва ген. Тодор Бояджиев - Първото е, че в неговите и в моите сме се позовали на мотото от латинската мъдрост „Казаното отлита, написаното остава“. Второто което е общо между неговите книги моите последни книги е, че на кориците стои логото на сп. „Сигурност“, защото това е кръгът „БРОД за България“ към който принадлежим и двамата и който ни подкрепя.
Аз съм разказвач, той е творец, учен, визионер книгите и въобще разработките на генерала според мен трябва да присъстват в личната библиотека на всеки който се изживява като политик, като държавник, като управленец като патриот. Ами май няма какво да добавя повече. Ерудиция, висока компетентност в изказа и анализа, натрупана мъдрост и воинска доблест през прекараните 44 години в българската армия разузнаването. Призвание и съдба!

И понеже днес войната в Украйна виси със страшна сила над съдбите ни, жалоните на националните ни интереси следва да се отъждествят с мира. Изключително важно за България е да удържи мира. Затова е мъдра тази книга, защото воини говорят за мир и за това днес е логично председателят на БНСМ проф. Нако Стефанов да представи новата книга на ген. Стоименов.

проф. Нако Стефанов:
Ще отбележим, че в представения от генерал майор Стоимен Стоименов труд „Войната в Украйна България над всичко“ впечатлява, със своето тематично многообразие, енциклопедична интелигентност и стратегическа иновативност. В известен смисъл тази книга е квинтесенция на усилията и жизненият път на ген. Стоименов, посветени, отдадени не просто на армията и на воинското дело, но на националната сигурност на нашата родина България.

В този труд присъства например сериозен концептуален принос. В раздела, озаглавен „Българският национален интерес, клише или висша ценност“. В този раздел е предложена цялостна нова концепция за национална сигурност.
Подобен на този раздел, предвид визионерският поглед на генерала е друг раздел „Анализ на функционирането на националната сигурност, визия за нейното развитие и стратегическо управление“. Този раздел акцентът е върху усъвършенстването на стратегическото управление на системата за национална сигурност в различни ситуации - мирно време, кризи, бедствия, извънредно положение и третото, както и при обявяване на военно положение при война.
Изключително ценен, полезен и практически ориентиран е актуалният поглед, изразен в третият основен раздел на труда „Армията в контекста на поуките и уроците от войната в Украйна“. На основата на задълбочен анализ на проблемите, които срещат днес армията военното дело в съвременна България, се правят изводи и се препоръчват подходи и мерки за решаване на проблемите на отбраната и въоръжените сили през призмата на войната в Украйна, както във военна, така и в гражданския компонент на отбраната.

След тези основни раздели следват няколко животрептущи теми и тези такива като – разузнаването - ябълка на раздора и жертва на политическото противоборство.
Друга такава тема това е - шефовете на служби не са кукли.
Трета, това е емблема на българското разузнаване.
Четвъртата това е военни за мир и национален суверенитет.

И тук бих искал да кажа нещо. Не бива да се забравя, че съвсем неотдавна беше създаден така нареченият „Обществен инициативен комитет Воини за Мир“, начело с бившият началник на генералния щаб, генерал полковник Цветан Тотомиров и с негов заместник генерал майор Стоимен Стоименов. Мисля, че това е изключително важна инициатива. Днес, когато по скоро ястреби са политиците, а гълъби стават генералите, защото те са професионалисти и знаят какво е война. А за съжаление политиците не са живели във война. Отмина доста време от една друга война и те днес са толкова големи ястреби, че някои даже си позволяват да говорят за възможността от ядрена война.

Следваща тема движението за мир и суверенитет. Това мисля, че е много важно, тъй като генерал Стоянов обръща изключително важно внимание именно на този граждански компонент. Тоест за тези граждански движения, които днес стават все по голяма сила в развитието на обществото, в общественото развитие. За съжаление, както знаете, у нас в момента над България е надвиснали едни такива мрачни облаци. Това са облаците. България да бъде въвлечена във войната на „Източния фронт“, като казват,  това е изключително важно. И тук се надяваме, че както гражданското общество в лицето на това движение за мир и суверенитет, но така също и военният компонент, всички тези воини, които днес са се обединили в именно български воини за мир, ще бъдат една стена, която може би ще успее да спре това безумие, а именно България да бъде въвлечена във войната на „Източния фронт“. След което безумие. Може да се каже, че може би ще бъде не просто поредната национална катастрофа, а може да се окаже и последната национална катастрофа за България.

Също и една друга тема, която тук, както виждате, се показва на екрана България е зона за мир, България е БРОД за мир. Това е изключително важно нашата страна не просто да бъде неутрална. Нашата страна трябва да бъде зона на мира, трябва да бъде БРОД за мир. Наша страна трябва да бъде знаме на мира. България е страната майка на славяно православната кирилска цивилизация. И ние мислим и мисля, че имаме един дълг както пред тази цивилизация, така бихме казали и пред европейската цивилизация. Защото ако днес за трети път Европа стане територия на една нова война, вече може би няма да има Европа. Онзи континент, който в продължение на няколко века задаваше векторите на световната история, просто ще изчезне от лицето на земята. Именно затова идеята за това България да бъде зона на мира, да бъде брод за мира, знаме на мира е изключително важна, защото ние трябва да изпълним нашия дълг като към нашата цивилизация, славяно православната кирилска цивилизация, така и към Европа. Именно тука да се започне диалога за мир. И в тази връзка тук бих споменал и друго нещо, което е много важно. Знаете, че може би знаете, че президентът генерал Радев поздрави нашият автор с неговата книга. Знаете, че нашият президент взе позиция изключително. Според мен е важно, че България трябва действително да не се включва по никакъв начин в тази война. Мисля, че това е едно много важно послание от нашият върховен главнокомандващ и той може би действително да бъде поздравен за една такава позиция. На фона, за съжаление на това, че в Народното събрание и в правителството преобладават сили, които бихме ги нарекли сили на войната.

В заключение ще кажем, че този труд, напълно професионално написан, в никакъв случай не бива да се смята, че е ориентиран само към професионалисти. Не.
Той е важен и необходим и за гражданските лица. Именно своя високо интелектуален, граждански, патриотичен патос. Това е труд, който представлява несъмнено километричен камък в развитието на българската военна мисъл, от една страна, но от друга той ще остане веха, ще бъде указател в областта на воинския патриотизъм на нашето отечество. Да поздравим нашият автор.

Калоян Паргов:
Родолюбци и патриоти, хора дали живота си за България, рискували живота си за България и в последните 30 години. Очевидно, че не получили подобаваща оценка за това, което са направили. Уважаеми г-н генерал, Лазаре, скъпи приятели и съмишленици. Защото очевидно, че за да се осмелим да присъстваме на представянето на тази книга на генерал Стоименов, очевидно, че се чувстваме близки до него и до това, което той е написал и негови съмишленици, а няма да правим дисекция на политическата система така, както прежде говорещите, така се увлякоха. За да не губим център на внимание от това, което е написал тук генерал Стоименов и то по един много интересен и по много достъпен начин, отвъд множеството книги, учебници и помагала, които сме срещали, свързани с формулиране на национални интереси. Що е то и има ли почва у нас от гледна точка и на различни консервативни и либерални теории в различните държави? Поздравления, г-н генерал, за този смел опит, защото наистина е смел опит, тъй като той изисква и много познания, но в кариерата на професионален военен, повече от 44 години политически съветник в президентската и законодателната институция, аз считам, че генерал Стоименов е придобил всички знания и умения, пък и поглед отвътре, за да може да сподели с нас. Аз бих ги нарекъл тези мисли разговор за състоянието на системата за сигурност в България.

Миналата седмица заедно с него той не можа да присъства поради подготовката на това събитие, проведохме един форум на института, който оглавявам стратегическия, свързан с проблемите на сигурността. За съжаление изводът на всички участници, а те бяха колеги ваши и част от тях също виждам. Така знам, че присъстваха виждам ги по физиономии посланици, дипломати, хора от системата за сигурност, академични академичната общност. Стигнахме до един извод, че за съжаление в момента България няма система за сигурност. Ще завърша с един пример, който много е красноречив и онагледява това, за което генерал Стоименов говори и концептуално, и практически в тази книга. Знаете какво се случи миналата седмица, петък срещу събота. Тоест събота в два нощеска, когато такива по късно, лягащи си като мен, получиха в своя телеграмен така профил съобщение за това, което шефът на ЧВК Вагнер има намерение да направи спрямо Москва и спрямо действащото военно ръководство в полунощ.

Това, което наблюдавахме на следващия ден, едно суетене и свикване в един момент на Съвета за сигурност към министър председателя, който е един важен съвет, който се свиква и по повод различни кризи, които възникват не само такива външни и конвенционални, свързани с тези военни действия, бедствия, аварии и не дай си Боже, тежки земетресения и така нататък. В общи линии за пореден път беше доказано защо няма система за сигурност и защо тези институции и органи, които са създадени, не работят. Защото за пореден път българските управляващи управляваха кризи по телефона пред медиите, които ги снимат. Тоест това не е система за сигурност и вие по добре от мен знаете, че системата за сигурност има свои елементи. Тя е прошнурована. И не дай си Боже, при една или друга ситуация тя започва да действа без най-малката суетня, хаос и така нататък. Най-малкото към този съвет за сигурност трябваше до този момент да бъде изграден секретариат, постоянно действащ, който да подготвя тази система и тези алгоритми, които да бъдат вадени от секретна каса, когато се налага да се следват. Нали няма нужда да обяснявам пътеките. Вие по добре от мене ги знаете. Така че поздравления още един път, г-н генерал, за тези Ваши фундаментални размисли! На добър час на Вашата книга и се надявам това да не е последното! Началото на поредица от представяния и в цялата страна, за което и ние, вашите вече почитатели след автографите, които ще им дадете, ще спомогнем. Благодаря ви още един път за поканата да се включа във вашето представяне.


ген. Стоимен Стоименов:
Уважаеми дами и господа, приятели и колеги, благодаря Ви за това, че ме уважите и станете съпричастни на официалното представяне на моята нова книга „Войната в Украйна. Благодаря над всичко“! Сърдечно благодаря за хубавите думи, които говорещите преди мен изказаха по мой адрес и за книгата, която представяме тази вечер. Благодаря специално на президента на Републиката Румен Радев, който даде висока оценка на моя творчески труд. Аз приемам тази оценка като оценка на българското, запасното войнство и на цялото войнство, разбира се. Приемам тази оценка като един призив за очакванията на президента, че на неговия апел, а той е, че българското войнство трябва да бъде инициатор и неговата мисия трябва да бъде мисия в подкрепа на мира. Тоест, президентът, говори основна мисия на войнството да бъде мирът. И аз мисля, че той ни подканя, тъй като очакванията са сстествено, че тук ще има повече военни хора, да се приобщим към тази национална инициатива в България за мир и суверенитет.
Аз няма да повтарям написаното в книгата. Всички вие ще я прочетете. Времето ни напредва. Само няколко акцента искам да поставя на вашето внимание. Първо, защо написах тази книга? Всички предполагам си дават сметка, че това е един риск да пишеш книга за войната, която продължава и в този момент и да правиш прогнози какви сценарии ще се развият по тази война, как може да завърши тази война? Кой може да бъде победител в тази война? Защото човек може да се изложи със своите прогнози, ако, разбира се, не борави с анализ на факти и документи, ако не познава особеностите на една конвенционална война, ако не познава състоянието на въоръжените сили на Руската федерация и на Украйна. Аз поех този риск.
Реших книгата да бъде издадена не един път. Това решение взима след 15 декември 2021 година. Тогава, когато руското ръководство се обърна с проект споразумение към САЩ и към НАТО, и това споразумение така по един доста грандомански начин беше отхвърлено. Тогава за мен беше ясно, че предстоят сериозни събития, че това няма да се размине, че руската мечка не може да бъде натикана в ъгъла, че тя не спи, тя е будна и ще направи всичко възможно за защита на своята национална сигурност и на своята териториална цялост. Тъй като това е една от целите на тази война и аз реших книгата вместо един път да излезе под формата на актуални теми в продължение на една година и два месеца и някъде през месец май тя да бъде на разположение на читателите. Общо взето така се получи. Защо месец май? Защото очаквах пролетните кампании на руските въоръжени сили и въоръжени сили на Украйна, че ще има някаква яснота по отношение на тази война, по отношение на това кой ще бъде победител и какво значи победител в тази война. Нещата засега се развиват с една позиционна война и моята прогноза е такава, каквато е и за сега се сбъдва. Аз очаквам, че тази война ще завърши по един друг начин до края на тази година. Аз очаквам, че Русия не може да бъде победена, защото това е ядрена сила, а ядрена сила не може да бъде победена в една конвенционална война.

Защо написах книгата? Първо, защото аз съм противник на войната като средство за разрешаване на спорове и проблеми в международните отношения. Защото тази война в Украйна по мои изчисления вече надвишава един милион души, убити от двете страни. Защото тази война доведе до разруха на стотици градове и селища на Украйна. Защото тази война засега е конвенционална, но тя е с глобални измерения. И никак не е чудно. Това са най големите опасения, че тя може да прерасне в ядрена война, че нещата може да стигнат при това до Трета световна война, която да доведе до ядрена катастрофа. И тук аз съм цитирал в книгата една мисъл на Алберт Айнщайн, който казва „Аз не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но четвъртата ще се води с пръчки и камъни“. Става ясно какво ни очаква, ако не бъде предотвратена тази опасност от война.
Втората причина написах книгата е това, че тя се води в едни условия на невиждана информационна война, на едно невиждано информационно затъмнение, на фейк новини, които ни заливат от всички страни. И в нашата страна предполагам всички се съгласите с мен,  в настоящия момент това затъмнение не позволява на водещите учени да се появят в националните медии, да кажат и другата гледна точка. Не само официално приетата и да я аргументират, а нека хората сами да преценят къде е истината и кой говори истината и кой се опитва да заблуждава общественото мнение.
Третата причина е, че аз все пак прецених, че имам компетенции да пиша по тези въпроси, защото тук стана дума. Още през 2011 г. създадох Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Черноморския регион и в Югоизточна Европа и повече от десет години се занимавам с тая проблематика. Оказа се, че бях заместник на военното разузнаване и съм се занимавал с дейност, свързана с анализи и прогнози на събития от голямо значение за националната сигурност на страната, разбира се, и за световния мир.

Каква книга исках да напиша. Аз исках да напиша книга, която да казва истината и истината такава, каквато е. Аз съм професионален военен, не съм политик и не мога да направя нещо, което да отчита някакви партийни пристрастия. Не мога да напиша нещо с което да се докарам на някого примерно новия голям брат или на някой друг, или да лаская някого. Тоест аз назовавам нещата такива, каквито са, като си давам сметка, че в един момент някой ще бъде назован путинист, ще бъда назован, че съм настроен проруски и с други неща, с които да бъда евентуално уязвен.
Аз вече свикнах, тъй като повече от 10 години се занимавам с определени сайтове и журналисти и не ми прави впечатление помията която се излива върху мен. Искам да кажа, че тая книга не е проруска. Тази книга не е антиукраинска. Това е книга за България, за България в контекста на войната в Украйна. И такъв беше замисълът и се надявам, че вие, които ще я прочетете, ще видите, че това действително действително е така. И неслучайно аз съм казал в самото заглавие на книгата България над всичко, защото на философите на тая книга лежи на три фундамента.
Първият фундамент, че мирът е алтернатива на войната.
Вторият фундамент е, че ако искаш мир, готви се за война. Това важи за нас, военните и не само за нас.
Третият фундамент е, че България е над всичко, че българските национални интереси са български национални интереси и те не могат да бъдат подменени от някакви евро атлантическите ценности, т. н. Още повече аз в книгата съм казвал, че евро атлантически ценности няма тава е измислено нещо. Има български ценности и български национални традиции и ние българите, защото аз съм се клел да служа вярно на своя народ и на своята родина и съм български генерал и говоря за България, като нито за момент не си представям, че има нещо, което да е по важно от интересите на България. България над всичко. Благодаря ви за вниманието.