На 8 май /2024 г/ в клуба на СБЖ при изключително голям интерес и препълнена зала, бе представена последната студия на генерал Стоимен Стоименов, под надслов:
„ЕСКАЛАЦИЯТА НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА. БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ“. Презентацията на книгата следваше да се проведе в ЦВК, но министърът на отбраната, след недвусмислената и безпрецедентна намеса на „Атлантическия съвет“ със скандално, клеветническо послание до него, забрани провеждането й..!

Този акт на намеса на НПО, под знамето на /небългарско/ посолство и предопределяща решенията на национални институции и на българския министър на отбраната, е пример за деградация на държавността и престъпната зависимост на институциите от чужди интереси...

Това наложи представянето, в последния момент да се състои в СБЖ и да обогати с още един нюанс този достоен и така необходим на обществото ни труд на ген. Стоименов за реалното състояние на военните действия в Украйна и отражението им за бъдещето на България и националната ни сигурност.

Авторът и книгата бяха приветствани от президента на РБ и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили – генерал Румен Радев, както и от експерти,  професионалната и научна общности, приятели и гости на генерал Стоименов.


Дискусията се проведе под егидата на списание „Сигурност“, като вечерта откри председателят на „БРОД за България“ и издател на сп. „Сигурност“ Лазар Мурджев.

Лазар Мурджев:
В обръщението на генерал Стоименов към министъра на отбраната от 6-ти май 2024 година – четем: „...Аз не искам това, което наблюдаваме в Украйна да се случи и в моята Родина. Искам моите деца, внуци и правнуци да живеят в свободна, суверенна и проспериращата България.“  Днес България е на кръстопът, а генерали говорят за мир. България остава „над всичко“ за генерал Стоименов и той упорито и някак бащински, с особена грижовност към обезкостената и обезличена българска армия ни повежда из дебрите на тази сложна материя, войната. Войната, която е застанала на прага ни. Днес шепа герои след поредната клетва за вярност, обединени в антибългарска клика, наречена Атлантически съвет, полагат неистови усилия да превърнат България във фронтова територия. Българите трудно намират истините за тази война. Затънали в престъпната матрица на проектите, обсебили политическата ни реалност, заливани от медийни манипулации и лицемерие, тънем в невежество и несправедливости, обезверени, унизени, разединени и престъпни. В един такъв момент се появява поредната студия на един от доайените на военната мисъл, генерал, ерудит, експерт, скромен и достоен човек – какъвто, всички тук, отлично знаем генерал Стоименов.

Това е поредното му изследване, този текст надгражда, но защо ли нашият генерал вече е „грешен“ и навръх Разпети петък е разпнат и репресиран именно за тази студия, която днес стои в ръцете ви.?!
Просто защото генерали говорят за мир. А това днес е табу.
Мирът и истината днес са забранени в нашата страна и имаме прецедент. След „Прозрения от дъното“, днес и „България на кръстопът“ на генерал Стоименов са цензурирани през директна репресия. И аз вече съм убеден, че това е най-високата оценка за съдържанието на тази книга и за нейния автор!
Ще си позволя да припомня на уважаемата аудитория, част от пътя на този научен труд на генерал Стоименов. На 26 април 2018 година „Брод за България“ и „Клуб Сигурност“– представихме първата от поредицата професионални разработки на генерал Стоименов, книгата „Политики по сигурността“, която беше посрещната с изключително голям интерес в препълнената зала на Централния военен клуб София. Този труд, писа тогава списание Сигурност, в безукорната си цялост и тематична комплексност проектира модели, идеи за реформа и нови виждания за промени в системата за национална сигурност. Тогава характеризирахме автора на този алманах по сигурност, като визионер в тази сложна материя „Отбрана и сигурност“. Един творец на политики в изключително деликатна, чувствителна и трудна материя, каквато е сигурността на държавата, жизнеността на обществото и благоденствието на нацията. Един, отдаден на обществените дела български офицер визира път и възможности. За политиките по сигурността и разработките на генерал Стоименов можем да говорим всичко. Но вероятно най-точната характеристика и вярно обобщение за тях ще бъде, че тези политики са сътворени с очи за България. И днес тематично в новия си труд нашият доайен е категоричен в критериите си, „България над всичко“. Това са анализи, студии и разработки, които читателите на списание Сигурност познават, но съчетани и надградени с този „репресиран кръстопът за България“, те се превръщат в един настолен учебник за национално войнско достойнство. Събрани на едно място трудовете на този автор се превръщат в диктатура на съвестта за цялото офицерско съсловие, затънало в натрапената матрица на разединението и обезсмислянето на цялата гилдия, потънала в отживелици, безпътица, конформизъм и самодейщина. И по-страшното: лишена от националните си ценности и достойнство. Изконните национални ценности, които възкръсват като сюрреалистична илюзия от работите на генерал Стоименов и плашат новото антибългарско статукво и най-важното: даряват истини и оставят следа за бъдещето и за устойчивото словосъчетание „За честта на пагона“, което не е конюнктурно словосъчетание за генерала, а начин на живот. Много енергия и завидна упоритост прояви генерал Стоименов в отстояване благородната кауза на Брод за България за национално единение, особено за единение на българското офицерство и новата ни кауза „Воини за мир“. В книгата пред вас са отразени активните позиции на нашата интелектуална и професионална общност в инициативите „Брод за мир“ и „България –зона за мира“, които придобиха жизненоважна роля за нашето общество и бяха припознати от хиляди български организации и граждани като екзистенциални за оцеляването ни като държава. В един крехък свят политиките на сигурността ще стават все по-важни, все по-значими, ще се нуждаят от все повече умни хора, които да ги мислят, да ги конструират и  да ги реализират...
Тук с преклонение и тъга, ще ми позволите да цитирам ген. Тодор Бояджиев, който обобщи преди години: „...Общо между книгите на ген. Стоименов и моите последни книги е, казва ген. Тодор Бояджиев, че на кориците стои логото на списание Сигурност, защото това е кръгът Брод за България, към който принадлежим и двамата и който ни подкрепя. Аз съм разказвач, той е творец, учен, визионер“.  Книгите и въобще разработките на ген. Стоименов трябва да присъстват в личната библиотека на всеки, който се изживява като политик, като държавник, като управленец, като патриот.
Ами какво повече мога да добавя.?!  Може би достойният призив от обръщението на ген. Стоименов към министъра на отбраната: „Помнете и никога не забравяйте, че България е над всичко.“ И понеже днес войната в Украйна виси със страшна сила над съдбите ни, жалоните на националните ни интереси следва да се отъждествяват с мира. Изключително важно за България е в навечерието на Деня на победата срещу фашизма да говорим за мир. Затова е мъдра и тази книга, защото воини говорят за мир. И затова днес отново е логично председателят на Българския национален съвет за мир проф. Нако Стефанов да говори пред вас за книгата на ген. Стоименов. 



Проф. Нако Стефанов: Първо бих искал да изкажа своята благодарност за дадената ми висока чест да кажа няколко думи за този изключително високо професионален интелигентен труд, пореден труд на ген. Стоимен Стоименов. Трябва да кажа, че това е труд, чиято пътеводна звезда не е някаква партизанщина, не е някаква идеологема, неговата пътеводна звезда се нарича България и българският национален интерес. В известен смисъл, този труд, когато дава една равносметка например на ползите и вредите от НАТО, се явява една плесница, плесница върху нашия т.нар. политически елит, т.нар. политическа класа, официално представена в нашия парламент, които независимо от това дали са леви, десни, бесни, центристи и т.н., всички се кланят на един бог. Всичките, до един се заклеха в НАТО. Тук ще припомня това, което казва на страница 174 генерал Стоименов, а именно, ще си позволя да цитирам: „Членството в НАТО има отрицателни последици и върху състоянието на българската идентичност, на българската история, език, бит, обичай, традиции и ценности.“ Мисля, че с това изречение е казана основна истина. НАТО, за съжаление, в днешния особен момент е опасен за България. Буквално  вчера, американски анализатор излезе с мнението, че на американците им е ясно, че войната е загубена. Минали са към план Б. Какъв е план Б? Да се вкарат колкото се може повече славянски страни в братоубийствената война. Колкото се може повече да кръвотече Русия. И славяните, и славяно-православната цивилизация, фактически да бъде смачкана в тази война. Ето това го казва не кой да е друг, това го казва американски анализатор. Това е страшно признание. Дано да има кой да го чуе това признание от нашите политически елити, които, за съжаление, са елити в кавички.
Съвсем наскоро присъствах на една конференция в Москва, в която трябва да кажем, че имаше и представители на Западна Европа (Великобритания, Ирландия, Франция, Канада). Това бяха хора от т.нар. руски центрове, центрове по изучаване на Русия. Хора, които много добре познават Русия и хора, които в никакъв случай "не страдат" от някакви симпатии към Русия. И знаете ли какъв беше акцентът на техните доклади?! Тъй като те са рационални личности и казват „В никакъв случай Западна Европа не трябва да става още веднъж фронтова зона, защото след това вече няма да има Европа.“ Те са наясно с тези неща. Но погледнете нашия слугинаж, нашия евроатлантически слугинаж, тях ги е страх да кажат това нещо, да признаят истината. И те като слугинаж само повтарят своите мантри „Украйна ще победи“, „Русия трябва да бъде смачкана“. Даже един бивш министър-председател каза, че не е важно колко ще страда България, важно е Русия да почувства болка. Ето, ако това може да се нарече български премиер-министър, аз се питам: А какво е тогава вражески премиер-министър? И, в заключение, за да не ви досаждам повече, бих казал следното: Аз съм благодарен на генерал Стоимен Стоименов, че ние живеем с такива хора – български офицери, които имат достойнство и чест да кажат истината и да се закълнат във вярност на Майка България. Благодаря Ви, генерал Стоименов!


Лазар Мурджев: Благодарим на проф. Нако Стефанов. Сред нас е Съветникът по сигурност и отбрана на президента на Републиката Румен Радев. Заповядайте, г-н. полк. Милушев. 

Полковник Милушев предаде благопожелания на президента на РБ Румен Радев, към автора и новата му разработка и зачете „поздравителен адрес“:

Република България президент.

До генерал-майор офицер от запаса Стоимен Стоименов. Уважаеми генерал-майор Стоимен Стоименов, поздравявам Ви най-сърдечно по случай представянето на вашата книга „Ескалация на войната в Украйна. България на кръстопът“.
Направеният от Вас анализ на войната в Украйна представя на читателите една експертна гледна точка за проблемите на тежката и кръвопролитна война в Украйна, с поставен акцент върху геополитическото позициониране и просперитета на нашата Родина.  Силно ме впечатли Вашата експертиза и умението Ви да разглеждате ефективно и детайлно такава сложна и преплитаща обществените мнения тема в тясна връзка с военната обстановка в региона.
Поднасям Ви своите най-сърдечни пожелания за крепко здраве, благоденствие, лично и семейно щастие, както и за още много успехи и постижения!

8-ми май 2024 година,
Румен Радев,
Президент на Република България,
Върховен Главнокомандващ на въоръжените сили

Лазар Мурджев: Благодаря на господин Милушев.

Издателят на новата студия на генерал Стоименов полк. Трендафил Василев. Заповядайте, г-н полковник.

Полк. Трендафил Василев: Здравейте на всички. Искам да благодаря на ген. Стоименов, че той се довери на издателство „Българска книжица“. Като издател, през който минава целият тираж на двете книги, мога да кажа, че първата книга е изчерпана, втората книга скоро излиза от печат, но полека-лека също ще отиде в ръцете на читателите и от нея се интересува пъстър читателски състав. Аз няма да говоря за съдържанието, вътре са разработени детайлно много въпроси, но като човек, който се е докоснал до един от най-важните, градивни въпроси – националната сигурност, ще кажа няколко думи за гражданското общество и за гражданските организации и по точно за  Съюза на българските писатели, на който съм дългогодишен член. Не мога да кажа, че всичките, близо 800 човека, пишат редовно книги... Но, мога да кажа като човек – член на Съюза и издател, че всяка една година  излиза поредица от книги, които имат голямо национално значение и са свързани с националната сигурност. Но тези издания, остават до голяма степен неизвестни. По Българската национална телевизия, не съм видял години наред  предавания, които да отразяват тези големи  събития, книжни събития, словесни събития – свързани с националната сигурност и по този начин България се лишава от възможността, от един важен фактор във възпитанието и в образованието на целия национален потенциал, на националния отбранителен потенциал. Няма да се занимавам с причините за това. Тези две книги на генерал Стоименов, също са от големите книги на България!

Лазар Мурджев: Сред нас е един любим човек. Автор и преподавател, наскоро репресиран за убеждения и позиции и понеже съдбата й е съпричастна с тази, свързана с последния труд на генерал Стоименов, давам думата на проф. Дарина Григорова.

Проф. Дарина Григорова: Генерал Стоименов, уважаеми офицери, академични личности, журналисти, въобще хора на свободата на мисълта и на духа. Тук сме! Не във Военния клуб, в клуба на Журналистите – оказа се, че тук е най-свободното място в София, което пак е хубаво, че го има... Специални благодарности на Снежана Тодорова! Какво бих могла да кажа за книгата на генерал Стоименов. Това не е просто студия, това е аналитична разработка в духа на военната дипломация, в смисъл, че дава реалната картина и всички възможни сценарии с евентуалните последствия на руско-украинския конфликт и изводите, на които стъпва генерала са от стратегически документи, официални, също така и разсекретени документи на Архива на национална сигурност на Щатите, има и други. Тоест най-разнообразна документална база плюс поглед върху публицистика, интервюта, тоест всички пластове на обществото и на реакцията на този конфликт. Интересно е, че има няколко основни фактора, които прозират в тази разработка.  Първият, разбира се, е военният. Има също геополитически фактор, исторически, защото има и ретроспективен анализ, който е много важен, за да се разбере този конфликт между Украйна и Русия, както и нашето присъствие в НАТО. Между другото тази ретроспекция, която прави генерала още от 1990 година фактически и от Малта тръгва с Горбачов е много важна, защото в този период дори и Русия 90-те години, до средата на 90-те години има ако не амбицията, то поне крехката надежда, че може да бъде част от общата сигурност и европейска, и атлантическа, и това го казва в тази книга и то е много ценно, защото показва и съветския опит.  Но изводът е един, че тази организация /НАТО/ има нужда от враг – този враг е на Изток. И този враг е най-силната държава, единствената, която като ядрена сила, както и в Щатите, между другото този въпрос се засяга в аналитичната разработка, защото двете велики сили са Щатите и Русия и именно техният ядрен потенциал – този враг е само Русия. Независимо каква е политическата й система така се оказва, за съжаление. Другият фактор, който е много силен в тази разработка е между другото, психологическия фактор, защото това, на което обръща генерал Стоименов внимание е, че липсва доверие между САЩ и Русия и това предполага цялата сложност на оптимистичното прогнозиране на този конфликт. Това, което ми направи впечатление е, че генералът от локален конфликт при различни сценарии за „степен на вероятност“– абсолютно хладнокръвни и без никакви идеологизации, никакъв приповдигнат сантимент.., /няма филия и фобия в този текст/, абсолютно е видно това.  Той стъпва директно от „локален“ и след това на „термоядрен“. Тоест няма средна фаза – което прави впечатление, което е сериозно, защото не е от писател, а от генерал-разузнавач, не от Съюза на писателите, което е малко по-различно. Друг момент е, че той показва не нивото, а говори за бойния дух на армията и даже дава статистика с количеството на желаещи да се записват и да има бъдеще за тези цели. Сега статистиката няма да я цитирам, ще я видите в разработката, тя е наистина може би съкрушителна като данни поне за момента. Макар че тя едва ли е само за България. Това е, което нас ни интересува и българският фактор, особено в тази книга. Другото, което прави впечатление е геополитическият фактор. Генерал Стоименов обръща внимание, тъй като той  е специалист по Черноморския регион, че един от вероятните сценарии, които той разработва е при Одеса и Украинското крайбрежие към Руската федерация. Щатите ще стъпят или НАТО  ще стъпи,  ще окаже по-сериозно влияние върху България и Румъния като компенсация за Крим и Одеса на този етап. Може би за бъдеща аналитична разработка на мен би ми било много интересно да видя за турския фактор в тази ситуация, защото единият център на сила в Черно море е Крим, но другият са Проливите и сега този баланс своеобразен, такъв,  биполярен, руско-турски е интересен за стабилността, колкото и да са стратегически противници тези две държави това би било много интересно за продължение. Но в никакъв случай не значи,  че тук е засегнат този фактор, но развитието му би било интересно. Нещо, с което и започнахме е защо сме тук, а не във Военния клуб. Генерал Стоименов на него дължа благодарност, но не само на него, тука виждам и адвокат Румяна Ченалова, и професор Нако Стефанов, и професор Бончо Асенов, и журналистите Велислава Дърева, Ани Заркова, и Василианна Мерхеб, защото е нужно да изкажа благодарност не само на тях.


Защото те се вписаха по един много елегантен начин, и юридически, и своевременния блестящ текст в отговор на една специфична декларация на Академичния съвет, който беше в смисъла на защита на свободата на словото и на мисълта. Това е засегнато и в книгата, в разработката на генерал Стоименов като социален ефект от украинската криза и затова, за мен е особена чест да бъда тук, и затова, ви благодаря генерале и на всички вас и на тези, които не присъстват, но са част от тази позиция... И завършвам с, връщам се не само на тази аналитична разработка и на предишната, и въобще над това, което е поантата при генерал Стоименов /„България над всичко“/. Понеже става дума и за Украйна, и за Русия, може би трябва да се уточни защо има разлика между „България над всичко“ и „Україна понад усе“ (Украйна над всичко, превод от украински),  лозунгът на украинските националисти. Каква е разликата? Разликата е, че за украинците, Украйна се превръща в религия. Тук професор Стефанов спомена, че за капиталистите парите са Бог. За украинските националисти Украйна е бог и затова преследват Украинската православна църква. Виждам, че списание Сигурност отделя сериозно внимание на православната дейност, защото тя е част от сигурността, много важна част. Докато „България над всичко“ , тя е България над всички изпитания, защото Бог е над България, тя е православна. И неслучайно военният, нашият празник на армията е на Свети Георги и в първата си книга генералът споменава за него колко важно е било да се закълне пред знамето, бойното знаме. Бойните знамена на България, те се освещават. И в този смисъл е много важно тази разлика да се разбере. И това е и оптимистичният завършек за нас, че може би ще оцелеем в тази сложна обстановка. Благодаря за тази разработка. Христос воскресе, и между друго Свети Георги, Възкресение,  утре победата съвпада както 1945 година.

Лазар Мурджев: В навечерието на утрешния ден /Денят на Победата/, мисля, че се полага да дадем думата на доайена на българските ветерани, председателя на Съюза на ветераните от войните на България, г-н Иван Сечанов.

Доц. д-р. Иван Сечанов: Благодаря ви от сърце! Уважаеми дами и господа, мили хора, пред вас е един ветеран на ръба на столетието с всичките му кусури на тези години, който  иска да изкаже голямото си възхищение от наличието на тази книга на генерал Стоименов. Прочетох я с голямо вълнение, дадох я на още двама-трима души да я прочетат, всички са възхитени от съдържанието на тази книга. Дай боже да има повече книги и  да има повече такива като генерал Стоименов. Тука се радвам, че залата е препълнена, аз отначало се съмнявах при тази позиция на „Атлантическия съвет“ дали ще има... Битката е за мир. Аз много добре знам какво значи война. Бяхме доброволци на фронта, преминахме Деве баир, Крива паланка, Стражин, Страцин, Куманово, два пъти прецапвахме реката Хиля...  И отидохме до Скопие, с възхищение ни приеха. Ще спомена само един случай, за да разберете защо ние искаме мир и искаме от сърце и душа да благодарим от името на Съюза на  ветераните от войните на генерал Стоименов и на всички тези, които се изказаха досега, защото подкрепяме изцяло мненията им и не искам да ги повтарям. Затова мога да добавя само два цитата в тая книжка и аз ще помоля Лазар Мурджев да ги зачете !
Цитат от книгата на Хитлер „Моята борба“: „Ако ние искаме да създадем нашата велика германска империя, ние преди всичко трябва да изместим и да изтребим славянските народи, русите, поляците, чехите, словаците, българите, украинците, белорусите. Нямаме никакви основания да не направим това. За изпълнението на тази задача аз няма да се поколебая  нито за секунда да поема отговорността си  за смъртта на 2 000 000 – 3 000 000 немци. Нашата мисия е да подменим другите народи. Германският народ е призован да даде на света нова класа господари.“). Доц. д-р Иван Сечанов продължава: „Нова класа господари“, цитат от книгата на Хитлер. Моля, прочетете и другия цитат!
Познатата доктрина на Алън Дълес, която става директива на ЦРУ 1945 година, извадка от вестник „Дума“: „Войната ще свърши, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди, а ние ще хвърлим всичко, което имаме върху злато, цялата материална мощ и ресурси за оклеветяване и оглупяване на хората. Всявайки в Русия хаос, ние неусетно ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги заставим да повярват в техните фалшиви ценности. Ние ще намерим своите единомишленици, своите помощници, съюзници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разгърне грандиозна по своите мащаби трагедия, разрушаването на най-непокорния на земята народ, на необратимо отмиране на неговото съзнание. Литературата, театъра, телевизията, киното, пресата всички те ще изобразят и прославят най-ниските човешки страсти. Ние всячески ще подбираме и издигаме хора на изкуството, които всячески ще започнат да насаждат и набиват в човешкото съзнание култ към секса, към насилието и към предателството, тоест към всяка безнравственост. Честотата и порядъчността ще бъдат осмивани, те никога няма да са потребни. Ще се превърнат в отживелица от миналото. Простащината и наглостта, лъжата, измамата, наркоманията, пиянството, нагло предателство, национализъм и вражда между народите, преди всичко вражда към руския народ, всичко това много ловко и незабележимо ще култивираме. Всичко това ще разцъфне под булото на красиви цветове. В управлението на държавата ще създадем хаос, безпорядък и безпринципност. Незабележимо ще насаждаме корупцията, рушветчийството и бюрократизма. И само не много, а много малко хора ще се досетят, даже едва ли ще разберат какво се случва, но такива хора ние ще поставим в безпомощно състояние, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за изхвърлени от обществото. (Подобно на днешната вечер, нали така). Ще се бием за децата и юношите, те винаги ще бъдат главната цел и главната област в работата ни с младите, които ще разлагаме, съсипваме и развращаваме непрестанно.“

Иван Сечанов: Указание на шефа на американското разузнаване. Това служи за устав на работата на всички, така да кажа, отговорни фактори  милиардери, банкери, корумпирани, за работа през времето и същността на Студената война. Това е указание как да се работи. И успяха, и ликвидираха Съветския съюз, социалистическия лагер и сега воюват във войната два славянски, братски народа, да се избиват тези два народа в интерес именно на тези указания. Тези две неща не са в тая книга, генерале, добавих ги, защото ми липсват. Напълно споделяме от Съюза на ветераните от войната мнението на генерал Стоименов за бъдеща битка за мир и свобода на нашия народ, на нашата свобода.

Лазар Мурджев: Тази вечер проблемът е КНИГА/та/ – сред нас е най-дългогодишния шеф на университетско издателство. Искам да дам думата на нашия приятел Димитър Томов. Заповядай, г-н Томов.

Димитър Томов: Уважаеми господин генерал, другарю генерал, аз съм служил в армията, когато офицерите бяха другари, така че мога да се обърна така... И след толкова силни думи на толкова интелигентни хора трудно е нещо да каже човек. Но понеже стана дума, че съм бил издател дълги години и продължавам още и сега в частно качество, ще кажа: За 35 години съм бил съпричастен към издаването на около 7000 заглавия, 17 000 000 тираж и си мисля – тази книга, която преди да тръгне при читателя, вече предизвиква смут в държавата или поне в някои нейни ръководни слоеве. И ако една книга е в състояние да предизвика такъв смут или държавата е слаба, или книгата е много силна. Понеже не вярвам нашата държава да е слаба, защото ние сме в най-силния европейски, икономически и военен съюз, нямам притеснения за държавата, че тя ще се огъне в тази книга, остава изводът, че книгата е силна. И то си личи от съдържанието.
Лазар ме предупреди, че трябва кратко да говоря, но как да говоря кратко като съм участвал в издаването на дневниците на Константин Стоилов, за първи път в университета издадохме дневниците на Стамболов, на Илчо Димитров, издадохме дневниците на Богдан Филов, и със Аврейски цял колектив издадохме дневниците на Георги Димитров. Като чете човек дневниците на Богдан Филов и този доста умен човек, български професор, как се прекланя пред Хитлер какъв велик човек е той, какъв нов свят идва, не мога да не направя аналогия с Кирчовци и Кокорчовци. Миналата година тоя Кокорчо каза: „И като дойде Врагът – Русия, ние ще го отблъснем. Ще го отблъснем!“ Беше цяла карикатура. Те даже и в армията не са ходили. А като постъпих в армията беше 1975 година се честваше 20-годиншината от Варшавския договор. И на празненствата запомних един лозунг, че българският народ спи спокойно, защото го пази Варшавския договор. Представете си моята писателска наслада  като преди един месец чух, че българският народ спи спокойно, защото сме под крилото на НАТО. Ето я причината българският народ да си спи спокойно. Едно време спяхме спокойно, сега си спим спокойно. Неслучайно е песента „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди.“ Тъй че НАТО  ни пази. Ние армия нямаме, ама други да му мислят, нали. Аз не си представям моите деца да отидат да се бият, те ще побегнат обратно. Имам трима сина. И така да не изпусна нещо важно от вече по-сериозните неща, които искам да кажа. Хубаво е, че може би по обективни причини се намираме в едно малко пространство и все още няма "ЗЗД".
Тези дни се чества Априлското въстание. По различни места то продължава и ще продължава следващите дни. Ами аз мисля, че тези будни очи, тези будни умове, които са тука са преки потомци на тези съзаклятници от Априлското въстание. Аз имам чувството, че ние тука сме на някакво съзаклятие. И това, че все пак тази книга не е цензурирана, не е спряна, надявам се да няма такива в следващите месеци и години.  И ние излязохме с призив, който ми се ще да се споделя в този месец, предизборен: Всеки, който кандидатства за депутат в българския или в Европейския парламент да декларира – той с позицията си мира ли ще защитава или войната“. Дори отказът да отговори означава, че е за войната. Затова аз мисля, че няма да им се дадем. Ние ще победим. Мирът ще победи.

Лазар Мурджев: Благодаря на господин Томов. Ами като стана дума за ЗЗД, не виждам друга реалност, освен да дам думата на г-жа Румяна Ченалова. Заповядайте!


Румяна Ченалова: Искам да благодаря на генерал-майор Стоименов за поканата.
За удоволствието и честта да бъда днес тук с всички вас в този дом на журналиста, който някак си определих като кръчмата на Странджата, описано от Иван Вазов. А всички вие сте едни от най-смелите и достойни хора, защото не се уплашихте от предупреждението на Атлантическия клуб и косвено от министъра на отбраната, че тази книга е много опасна. Че тя е руска хибридна атака и че тя ще бъде използвана от про-руски ориентираните партии в предизборната кампания. Така че между вас са новите хъшове. Познавам много от тях. Благодаря им, че са тук. Прочетох книгата и се опитах да определя жанра. В нея има много история, история на Украйна или на политическата история на Украйна от 2014 година досега. История на членството ни в НАТО. История на политическото развитие на България. История на самия Атлантически клуб и въобще темата и идеята за евроатлантизма. В книгата има и политически анализи. Има много специфични, високо професионални теми като темата за националната сигурност. Един блестящ и много успешен опит да се дефинира това понятие, да се разгледа неговата структура. Да се проследи историческото му развитие и концепциите сред управлявалите различни политически ориентации през годините от прехода досега. Да се дадат решения и предложения как това да се случи. В книгата има прогнози, прогнози, направени от специалист генерал, които са разнопосочни и които дават една реална картина на това какво би могло да се случи, как може да се развие този конфликт, съответно какви биха били събитията във и за България. Искам да ви кажа, че подходът е изключително обективен, защото в книгата намерих анализ на всички плюсове и минуси от участието ни в НАТО. Обърнете внимание – плюсове. И точно тук издиша, свистейки, тезата на Атлантическия клуб за руската хибридна атака. Затова ми се струва, че тази книга трябва да бъде прочетена, защото в нея освен родолюбие, има обективност, има  и много висок професионализъм. И тя дава реална картина не само на миналото, но и на бъдещето.
Не можах да определя жанра. За мен книгата ще остане един много дълбок, много сериозен, много отговорен, многопластов анализ на събитията, на чувствителните теми в българското общество, направени от професионалиста, българския генерал Стоимен Стоименов. Няма да звучи хиперболично, ако кажа и го определя като войн на България. И това е не само заради живота му, който той е отдал в служба на България, това е не само заради професионализма му, това не е само заради трудовете, които е написал и продължава да пише, въпреки че можеше "спокойно" да си живее след пенсионирането. Това е най-вече заради смелостта, на която той е способен и на която той ни учи. Защото той застава с книгата  и с книгите си срещу тенденции в българското управление, срещу властта в България, казвайки истината! Той заявява „Аз няма да се предам, защото съм воин и защото за мен е много важна честта на воина, достойнството на воина и уважението ми към истината. В книгата има много любов към България и за България. Без емоции, без излишни емоционални отклонения. Тя ни показва къде бяхме, къде сме и къде можем да отидем. Прочетете я. Тя ще ви научи как да обичате България като него. Генерал Стоименов.

Лазар Мурджев: Благодаря на г-жа Ченалова. Разбира се, тази вечер, ни липсва експозето на Руското посолство, но и още едно много важно присъствие. Тук е и представител на българското военно разузнаване, председателят на Асоциацията на военните разузнавачи Младен Младенов. Давам му думата. Заповядай г-н Младенов.

Младен Младенов: Драги гости, генерал Стоименов, драги колеги, приятели. На първо място искам да благодаря за поканата, която отправи генерал Стоименов към мен, да взема отношение по книгата, новоизлязлата книга „Ескалация на конфликта в Украйна. България на кръстопът“. В нея генерал Стоименов отделя специално място на ролята на разузнаването в нашата страна и по-конкретно, на идеята за реформа в структурите за сигурност. В книгата той е отделил раздел по този въпрос. Аз бих желал да се спра основно на идеите за реформа и по-скоро идеите за обединение на военното разузнаване с цивилното разузнаване в България. На Служба „Военно разузнаване“ и служба Държавна агенция „Разузнаване“. Генезисът, идеята за обединение на двете служби, инициаторите и предприетите в това направление действия са разгледани подробно в книгата и аз няма да се спирам на тях. Ще отбележа само, че българското военно разузнаване е най-старата военна служба в България, създадена през 1908 г. Тя е съществувала по време на Княжество България, после по времето на Царство България, след това при Народната република, сега при демократична България. През всичките тези над 100 години от своето съществуване военното разузнаване многократно е понасяло удари. Било е охулвано, обругавано, вменявали са му вина за провалите на политическите елити в мирно и военно време. Но то съществува и е съществувало дори и при забраната му след решението на Ньойския договор, под носа на представителите на Съюзническата контролна комисия. В последните години сме свидетели на опитите на политици със съмнителна репутация и интереси да хулят и обвиняват военното разузнаване и неговите служители в какви ли не грехове.  Нападките варират от липса на професионализъм на днешните военни разузнавачи до откровени клевети за национално предателство и работа в интерес на чужди разузнавания. Независимо от намерилите широк отзвук във всички средства за масова информация повдигнати обвинения срещу служители на военното разузнаване, същите бяха категорично опровергани и отхвърлени от съда. Нападките продължават и днес. За постигането на своите партийни цели и изгоди, авторите се опитват да манипулират общественото мнение като внушават следното. Военното разузнаване е слабо и не ефективно, а неговите способности за осигуряване на държавното ръководство с качествен информационен продукт са съмнителни. Втълпяват се съмнения относно лоялността на военното разузнаване към властта като обвиненията се свеждат до дезинформиране, подвеждане и манипулиране с невярна информация. Вместо да защитава националния интерес, военното разузнаване прокарва чужди интереси – естествено Руски. Директора на военното разузнаване поддържа контакти с руските служби за сигурност и се намира естествено под тяхно влияние. Могат да бъдат формулирани и други обвинения, зад всички тях прозира желанието на някой представители на политическите партии и откровени политически играчи да поставят ръка върху управлението и дейността на националното разузнаване. В потвърждение на това са добилите известност последно време опити на приближени до господин Атанас Атанасов от ПП „ДБ“, приближени до него лица да извършват вербовка на двама служители от военното разузнаване. Недвусмислено се доказа, че двамата офицери заемащи ръководни длъжности в структурата на военното разузнаване са били подложени на натиск да предоставят класифицирана вътрешна информация срещу обещания за бъдещо кариерно развитие. Придобилия гласност скандал разкри истинските подбуди на широко пропагандираните усилия за реформиране и управляване на специалните служби а опитите Атанас Атанасов да оправдае действията на своите приближени с загриженост за опазване на семейните ценности, пораждат единствено присмех и съжаление. Действията на тези двама българи, служители на военното разузнаване показват, че категории като чест, достойнство и вярност към положената клетва не са само празни приказки, и че независимо от превратностите на историята, от формата на държавното управление и обществено политическия строй българското военно разузнаване е имало една мисия, да служи на своя народ и отечество. А желаещите да осъществят обединение на двете разузнавателни служби би следвало да знаят, че за да има успех една подобна реформа на лице трябва да съществуват следните фактори:
Наличие на  политическа воля у власт имащите за осъществяване на реформите и постигане на първоначално набелязаната цел.
Създаване на по-благоприятни условия и предпоставки за провеждане на реформите като финансови, логистични и информационни. Подготовка на ръководството на службата и служителите натоварени с практическата реализация на тази реформа.
Бих желал да завърша с думите на президента на република България и върховен главнокомандващ Румен Радев: „Който има амбицията да реформира службите, първо трябва да познава законите, структурата, задачите и функциите на службите както и начина им на взаимодействие с чуждестранните партньори. Ако не познаваш тези неща, по – добре не се заемай с реформа. Не е реформа да смениш ръководството с „наши хора“.


Лазар Мурджев: С удоволствие давам думата на нашия доайен и автор на книгата, която ни събра. Заповядай,
г-н генерал Стоименов.

ген. Стоименов: Ще започна с благодарности, и то искрени! Благодаря за това, че ме уважихте и сте тук на официалното представяне на моята нова книга, която е естествено продължение на предишната ми книга. Тя се казваше „Войната в Украйна. България над всичко“, тази е „Ескалация на войната в Украйна. България на кръстопът“. Разбирате връзката между двете книги. В едната книга се говори за войната в Украйна, а в тази, която излиза в началото на третата година от избухването й, вече става дума за ескалация, която, както някои обърнаха внимание, отива към трета световна война. Аз съм анализирал задълбочено ситуацията в света и в геополитически аспект, и в регионален аспект, и смея да твърдя, че никога досега човечеството не е било толкова близо, дори и в годините на Студената война, към унищожителна трета световна война. Според мен и според много наблюдатели, които аз дълбоко уважавам, тя безспорно ще бъде термоядрена война, което значи апокалипсис на човешкия род. Въпреки многото неприятности, които имах през последните години, въпреки че понесох много огорчения, много обиди, аз не се отказах да отстоявам истината. Около 50-60% от българския народ споделя тази истина. Аз няма да преповтарям книгата, вие ще я прочетете.
Ще споделя две, три неща, които считам за особено актуални.
Първо, за целта и същността на книгата. Заглавието на книгата е за Украйна, за войната в Украйна, за този сблъсък между два братски православни славянски народа. Но тази книга, по моя замисъл, не я писах за Украйна, за войната там. Моят основен замисъл беше, че това трябва да бъде книга за България, вярно, за България в контекста на войната в Украйна, но за България. Какво прави България при тази ситуация, при тази обстановка на нагнетяване на напрежението в Черноморския регион и в Югоизточна Европа.
България действително е на кръстопът. Тя е на кръстопът във външнополитически и вътрешнополитически план. Във външнополитически план имам предвид войната в Украйна. Във вътрешнополитически – кризи, коя от коя по-страшни, с тежки последствия за българския народ. Нямаме редовно правителство. Не знаем какви ще бъдат резултатите от предстоящите избори, надяваме се на промяна, защото последните правителства не бяха пробългарски и защитаваха чужди интереси.
Пред вас ще споделя защо моята книга по замисъл се отнася до ситуацията в България. За мен България в момента може да се сравни със състоянието на човек, тежко болен от рак, при който раковите клетки, разсейките са обхванали целия организъм, всички жизнени функции са блокирани. Какво става с такъв човек, когато е в такова тежко състояние… Аз смятам, че България е в такова тежко състояние и кризата е тотална. Някои може да мислят, че преувеличавам, но „България в момента е в будна кома“. Това беше казано един път от проф. Нако Стефанов и аз споделям тази оценка за състоянието на България в този момент. Затова търся единение на българската нация, за да излезем от тази ситуация. В тази връзка в книгата се опитах да развенчая три основни мита, които шестват в България, и не само в България, а и в Европейския съюз и в НАТО.
Първият мит е това, че ние трябва с всичко, което можем и имаме, да помагаме на Украйна във войната срещу Руската федерация, защото по този начин ние ще спасим и България, и другите страни членки на НАТО от Русия, която, като агресор, ще излезе от територията на Украйна и войната ще се разпростре върху цяла Европа. Това е мит и голяма лъжа. Това, че помагайки на Украйна, помагаме и на себе си, няма нищо общо с истината и е оправдание на нашите властимащи за причината, заради която помагаме на Украйна. С една дума казано, каква е моята истина – нашите властимащи по този начин, разбира се, с техните покровители отвън, се опитват с бензин да гасят пожар. Това не се получава и няма как да се получи.
Вторият мит е, че най-голямата заплаха за териториалната цялост на България, за сигурността на България, е Руската федерация. В книгата подробно съм аргументирал защо това няма как да е вярно. По никакъв начин Русия не може да има амбиции за териториални придобивки за сметка на България и за която и да е друга страна. Русия е най-голямата държава по територия, тя не може да усвои своите територии, не може да усвои своите богатства, за какво й е да тръгне към България или другите страни от Източна Европа. По този мит казвам така: да се плаши България, българският народ, с Русия е все едно да се плаши мечка с мед. Абсурдно е и това твърдение, и този мит.
Третият мит, който аз се опитах да разоблича в книгата, е това, че НАТО е нашият спасител и той ще ни пази от агресивни намерения на Руската федерация. В противовес на това твърдение, в книгата аз съм посочил, че ако някой заплашва сигурността и териториалната цялост на България, ако някой се опитва, и това не е много далеч, да ни въвлече в една нова, трета световна унищожителна война, то това е членството ни в НАТО. Ако ние не сме членове на НАТО, няма такава опасност България да воюва директно с Руската федерация. Но когато се задейства „Вашингтонският договор“ с неговите клаузи /не само член 5-и/, тогава ние трябва да изпълняваме колективно взетите решения. Това е въвличане на България в тази чужда на славянските, православните народи война. Тоест не Русия е заплаха за България, а членството ни в НАТО в конкретната ситуация. Не говоря по принцип, а в конкретната ситуация на водещата се война в Украйна, това трябва да се има в предвид.
В книгата засягам и въпроса за спасителния път на България. Тук се каза, че аз съм склонен да излагам визии за решаване на проблемите, не само да ги споменавам. Ситуацията е много тежка, но има ли спасение за България, има ли лъч надежда. Ние отиваме към края на първата четвърт от 21 в., но, така както вървят нещата, към втората четвърт или към половината на 21 в. може и да няма държава България. Може да има територия България, но не и държава с името България. Ще допуснем ли това да се случи? Каква ще бъде нашата отговорност към идните поколения? Това са сериозни въпроси, по които съм мислил много пъти.
Три са факторите, от които зависи промяната и възраждането на България.
Първият е властимащите, тези, които управляват страната. Нашата политическа класа показа, че е негодна със своята посредственост да защитава националния интерес на България. В настоящия момент ние не можем да разчитаме, че властимащите ще отстояват до край българските национални интереси и ще бранят България така, както би следвало да го правят.
Другият фактор е армията. Ако погледнем нашата история – тогава, когато България е била в тежко положение, тогава, когато е била пред криза, винаги погледите на българския народ са се обръщали към неговата армия. Сега, ако се върнем назад в годините, ще видим, че нашата българска армия е извършила три военни преврата за спасение на България. Това са деветоюнският преврат през 1923 г., деветнадесетомайският преврат през 1934 г. и този на 9-ти септември 1944 г., както и бих добавил още по-назад във времето - през 1886 г., когато абдикира княз Батенберг. Не казвам, че нашата армия трябва да се насочи да извършва военен преврат. Аз искам целите да се гонят със законови и с конституционни средства. По-лошето е, че към настоящия момент ние нямаме такава армия, която може да изпълни функциите, които са й отредени в Конституцията, и по-конкретно – защита на териториалната цялост на страната. В официални документи се предвижда това да става в коалиционен формат. В книгата съм разгледал и въпроса дали държавата има план „Б“, в случай че по някакви причини НАТО се разпадне, както стана с Варшавския договор и със СЕНТО и СЕАТО, все военни блокове. Нашите управляващи мислят ли за план „Б“, тоест какво ще се случи с България при такава ситуация. Държавата трябва да извършва подготовка за момент, в който ще се наложи тя сама да опазва България.
Третият фактор – това е суверенът. Той е единственият, който би могъл да направи нещо за България в момента. Въпреки всички трудности, въпреки Сорос, въпреки „Америка за България“, ако народът, ако неправителствените организации, ако различни движения, се обединят, тогава може да се разчита на успех. Сега излизат партийните листи и  виждаме, че няма никакво обединение. Създадените коалиции пак ще вземат един процент или по-малко от процент и пак нищо няма да се промени, статуквото ще се запази. Това е безспорно така, и аз недоумявам, че заради стремежа кой да води бащина дружина не може да се получи обединение на всички тези сили, които, както каза професор Нако Стефанов, са за мир, които са против войната, които искат една мирна, свободна и просперираща България. По тази линия има какво да се прави, всички хора, не само, тези, които са в активна възраст, имат място в тази битка, защото това е битка за България. Това е битка за спасение на България, това е битка за ново възраждане на България.

Aвтор: сп. Сигурност